Въпреки 70 години без голяма война, не е възможно ядреното възпиране да продължи вечно. Работи само докато човешките същества правят правилния избор. И все пак знаем, че хората са погрешни и всички правим грешки.
Въведение на редактора
На годишнината от САЩ хвърлят атомната бомба над Нагасаки (9 август 1945 г.) е наложително да проучим неуспехите на ядреното възпиране като политика на сигурност. В публикацията по-долу Оскар Ариас и Джонатан Граноф предполагат, че ядрените оръжия играят минимална възпираща роля в НАТО, като се има предвид неговата конвенционална военна сила. Вкоренени в предпоставката, че „е време за по-смели усилия за постигане на мир в Украйна“, те допълнително проучват възможностите НАТО да се подготви за изтеглянето на всички американски ядрени бойни глави от Европа и Турция като предварителна стъпка към започване на преговори. Подобно действие би могло да отвори вратата към възможностите за диалог, основаващ се на създаването на основите за бъдещия потенциал на общо споразумение за сигурност между НАТО и Русия. (TJ, 8 г.)
Ядрена стратегия и прекратяване на войната в Украйна
От Оскар Ариас и Джонатан Граноф
(Изпратено от: Хълмът. 19 юли 2022 г)
Време е за по-смели усилия за установяване на мир в Украйна.
Войната, подобно на огъня, може да се разпространи извън контрол и като президент Путин продължава да ни напомня, че този конкретен пожар има потенциал да започне ядрена война.
На неотдавнашна съвместна пресконференция с президента на Беларус Путин оповестен че Русия ще прехвърли ракети Искандер М в Беларус. Тези ракети могат да носят ядрени бойни глави и този ход очевидно има за цел да отразява споразуменията за споделяне на ядрени оръжия, които Съединените щати имат с пет съюзника на НАТО - Белгия, Холандия, Германия, Италия и Турция.
Американските ядрени оръжия бяха въведени в Европа през 1950-те години като временна мярка за защита на демокрациите на НАТО, чиито конвенционални сили бяха слаби. Броят на ядрените оръжия в тези пет страни достигна своя връх около 7,300 бойни глави през 1960-те години, след което намаля до около 150 днес, което отразява нарастващата конвенционална сила на НАТО и намаляващата му оценка за военната полезност на ядрените оръжия. Но дори 150 ядрени оръжия биха могли да бъдат повече от достатъчни, за да предизвикат опасна конфронтация с Русия.
Светът е толкова близо до ядрената бездна днес, колкото беше по време на кубинската ракетна криза. Всъщност съвременните ядрени рискове може да са по-лоши. Докато кубинската ракетна криза продължи само 13 дни, боевете в Украйна вероятно ще продължат и ще изкушават съдбата още много месеци.
Следователно преговорите са от съществено значение за намаляване на ядреното напрежение. Въпреки че няма пряка роля във войната в Украйна, уместно е НАТО да играе роля в насърчаването на преговорите за нейното прекратяване.
Тъй като НАТО е изключително силна военна сила – по-силна дори от Русия на Путин – и тъй като президентът Путин каза, че войната в Украйна е отчасти отговор на действията на НАТО, призоваването на НАТО за мирни преговори би било подходящо и би имало известна тежест.
Това също ще бъде в съответствие със задълженията на държавите-членки на НАТО съгласно Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Наскоро лидерите на НАТО се срещнаха в Мадрид потвърди че „Договорът за неразпространение на ядрени оръжия е основната опора срещу разпространението на ядрени оръжия и ние оставаме силно ангажирани с пълното му прилагане, включително член VI [членът, който задължава държавите с ядрено въоръжение да преследват ядрено разоръжаване].“ Този ангажимент включва, според Доклад на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение от 2000 г, „намаляваща роля на ядрените оръжия в политиките за сигурност, за да се сведе до минимум рискът тези оръжия някога да бъдат използвани и да се улесни процеса на пълното им премахване.“
НАТО традиционно поддържа силно възпиране и отбрана, като същевременно поведе пътя към разведряване и диалог. Настоящият ангажимент на НАТО за възпиране и отбрана е ясен. Но за да поднови разговорите, НАТО трябва да намери начин да насърчи разведряването и диалога.
Връщането на двете страни в диалог ще изисква драматичен жест. Затова ние предлагаме план на НАТО и се подготвяме за изтегляне на всички американски ядрени бойни глави от Европа и Турция преди преговорите. Оттеглянето ще бъде извършено, след като бъдат договорени мирни условия между Украйна и Русия. Подобно предложение би привлякло вниманието на Путин и може да го накара да седне на масата за преговори.
Премахването на ядрените оръжия на САЩ от Европа и Турция няма да отслаби военно НАТО, тъй като ядрените оръжия го правят малка или никаква действителна полезност на бойното поле. Ако те наистина са оръжия от последна инстанция, няма нужда да ги разполагаме толкова близо до границата на Русия. Съгласно това предложение Франция, Обединеното кралство и Съединените щати ще запазят своите национални ядрени арсенали и ако се случи най-лошото, те ще могат да ги използват от името на НАТО.
Въпреки 70 години без голяма война, не е възможно ядреното възпиране да продължи вечно. Работи само докато човешките същества правят правилния избор. И все пак знаем, че хората са погрешни и всички правим грешки.
Тези оръжия предлагат фалшиви обещания за сигурност и възпиране — като същевременно гарантират само унищожение, смърт и безкрайно оръжие.
Ето защо ние сме съгласни с генералния секретар на ООН Гутериш, който каза, „Тези оръжия предлагат фалшиви обещания за сигурност и възпиране – като същевременно гарантират само унищожение, смърт и безкрайно оръжие“, и с папа Франциск, който каза, „[Ядрените оръжия] съществуват в услуга на манталитет на страх, който засяга не само страните в конфликт, но и цялата човешка раса.“, както и с покойния американски сенатор Алън Кранстън, който просто каза, "Ядрените оръжия са недостойни за цивилизацията."
Ядреният арсенал на НАТО не успя да възпре инвазията на Русия в Украйна и няма почти никаква полза като оръжие за война. Но ядрените оръжия на НАТО все още могат да бъдат използвани добре, не като се заплашват да ги изстрелят и да ескалират войната, а като ги изтеглят, за да направят място за нови преговори и евентуален мир.
Нобеловият лауреат за мир Оскар Ариас беше президент на Коста Рика от 1986 до 1990 г. и от 2006 до 2010 г.
Джонатан Граноф е президент на Института за глобална сигурност и номиниран за Нобелова награда за мир.
